ОТРО̀НЯМ

ОТРО̀НЯМ, ‑яш, несв. (рядко.); отро̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отронвам. Гърбуна впрегна каручката и се готви за село. Слави бавно и разсеяно пристъпя към него и .. устните му някак сконфузено отронят: — Бива си го туй лято — няма що да се каже. Д. Немиров, Д №9, 32. Вихрушка бясна лист по лист отроня, / завърта ги, отнася ги. Бл. Димитрова, Л, 107. отроням се, отроня се страд.

ОТРО̀НЯМ СЕ несв. (рядко.); отро̀ня се св., непрех. Отронвам се. И видя ред по ред / пред погледа му да минават сенки: / .. / .. Мария / над трупът на божествений свой син / там плаче — но сълза не се отроня / от нейните страдалчески очи. П. П. Славейков, ЕП 1907, 121.

Списък на думите по буква