ОТРОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРО̀ПВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отро̀пам се, ‑аш се, св., непрех. Диал. Тупам силно със стъпала по земята, за да се отърся от кал, прах и под., обикн. преди да вляза или когато пристигам някъде. Козарят Танчо слезе от егрека да дири пушка, да си брани стоката .. Една сутрин Танчо се отропа в дядо Мирю — най-добрият ловец в града. Ем. Станев, К, 31-32. Докато се отропва и отрупва от снега, тя също ме оглежда. В. Ченков, ЗХ, 106.