ОТРОЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРО̀ЧЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал.-гальов. от отроче. А беше вехта ниската япия, / навън зловещо съскаше студа, / а малкото отроченце видя / как тихо плаче майка му — Мария. Хр. Радевски, Избр. пр II, 29.