ОТРО̀ЧЕСТВО

ОТРО̀ЧЕСТВО1, мн. няма, ср. Истор. Качество, положение на отрок2. Вземай от болярската житница, вземай и яж бели погачи и ей на̀, заробихте в отрочество и себе си, и нас. М. Смилова, ДСВ, 221.

ОТРО̀ЧЕСТВО

ОТРО̀ЧЕСТВО2, мн. няма, ср. Остар. Събир. Всички отроци (във 2 знач.), отрочета (във 2 знач.) като общност. Повечето пъти учениците се занимават от шест до седем часа.. Когато са приготват тие отиват да държат състезания на крикет.. Не трябова никак да са чудиме, ако отрочеството са въодушевява с такъв ентусиазъм към подобни, от секиго уважаеми, игри. Знан., 1875, бр. 1, 10.

Списък на думите по буква