ОТРО̀ШВАМ, ‑аш, несв.; отро̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отрошавам. Грудка .. хвърляше обелените мамули.. Той [Свиден] ги поемаше, понавеждаше се и отрошваше кочаните. Ил. Волен, БХ, 130. отрошвам се, отроша се страд.
ОТРО̀ШВАМ СЕ несв.; отро̀ша се св., непрех. Отрошавам се.