ОТРОШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРО̀ШКИ мн., ед. (рядко) отро̀шка ж. Парчета от нещо счупено, натрошено; трошки. Огледа ме от петите до главата и спря очите си в кърпата, в която бях завързал насъбраните от крепостта хоросанени отрошки и парчета от керамика. — Антики, а? Н. Хайтов, ШГ, 223. До самата хижа "Вихрен" — ново ломене на камъка. Трябвало е камък навярно — добре: разбийте, колкото си искате, но приберете и отрошките. А те — ударили един, изоставили го, разбили друг, взели нещичко от него — съсипали трети и т. н., докато стъпкали цял харман около хижата от разтрошени камъни. Н. Хайтов, П, 40. Па тъгай си Марко отиде, / отиде си декато си беше, / та си найде от сабли отрошки, / та подсече Муси Арбанаси / и отсече му тая руса глава. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 49.

ОТРО̀ШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Който се отнася до отрок². — Да изколехме всички боляри по българска и сръбска земя,.., няма да се свърши отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 327. "Чие е стадото?" "На селото, ама сме го взели плячка от татарите." Все едно: отрошко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 300.