ОТРУДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРУ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; отру̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. 1. Затруднявам, преуморявам някого с изтощителен или непосилен труд, работа. Когато беше в Индия нерядко ся случеше да отруди и да умори тримата си писци, които му работеха всякий ден. Й. Груев, СП (превод), 56. // Затруднявам, претоварвам. Ще прекратим до друг път беседата си за напредъка, за да не отрудим по-нататък вниманието на благосклонните читатели. Пр, СбПер. п II, 1869, бр. 1, 141-142.

2. Извършвам нещо с тежък, непосилен труд. Преметнат пълните дисаги през рамото му [на момчето Витан], поеме с дясната ръка ведрото с мътеница ... и хайде към нивата — морна жетва и прегорели жетвари ще чакат .. — па каквото се може — .., поне добитъка, па с него тежката работа отрудват. Р, 1926, бр. 225, 2. отрудвам се, отрудя се страд.

ОТРУ̀ДВАМ СЕ несв.; отру̀дя се св., непрех. Остар. Уморявам се, преуморявам се от изтощителен или непосилен труд, продължително ходене и др. Подир вечерята не се мина много, и свещите угаснаха, всички си легнаха да спят, защото през целия ден бяха се отрудили, както мъжете, тъй и жените. Ц. Гинчев, ГК, 247. Рибар чловек много ся отрудва и често му се додява да лови риба. Лет., 1874, 239. Един старец носел на гръб дърва и като се отрудил седнал да си почине. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 62.