ОТРУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; отру̀пам, ‑аш, св., прех. 1. За сняг, цвят и под — покривам изцяло нещо или някого, като се трупам, наслагвам върху него; обсипвам, засипвам. На сутринта осъмнахме в педя тежък сняг. Отрупа цъфналите дръвчета, преви към земята разлистените вече клони. В. Караманчев, ЧЗ, 234. Беше красиво както винаги, когато млад сняг отрупа дърветата. В. Андреев, ПР, 175. Обилен цвят отрупа дървесата. Ив. Карановски, Разк. I, 159. През влагата на очите си виждат нещо необикновено: няма я черната пръст — върху нея се извисява хълм от венци и цветя .. Венци отрупват гроба и на другия ден — цели седмици поред. Н. Христозов, ПД, 29.

2. В съчет. с предл. с и същ. име (в мн.). Покривам изцяло нещо или някого, като го посипвам, затрупвам с това, което означава съществителното; обсипвам, засипвам. Лена си замина на третия ден след погребението. Поля каменливото гробче, отрупа го с есенни цветя, плака, скуба си косите. Х. Русев, ПЗ, 256. Мама го отрупа с черги и кожи, но все му беше студено. Тресеше го. Г. Белев, ПЕМ, 134. Няколко пъти правиха водосвет,.., посребриха иконата на Божията Майка, отрупаха с дарове Св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Елин Пелин, Съч. I, 71.

3. Прен. С предл. с и същ. име (в мн.). Предлагам, давам на някого голямо количество от нещо; обсипвам. Когато [камиларят] си тръгна, селяните го отрупаха с подаръци. Г. Алексиев, ДЦ, 79. Царят ме благослови, отрупа ме с невиждани дарове и ми пожела добър път. Св. Минков, ПШ, 128. Мнозина от сътрудниците на нашите периодически списания в едно и също време отрупват, даже с едни и същи произведения, и сп. "Ново време" и списанието "Българска сбирка". Д. Благоев, ЛКС, 74. Навсякъде ни посрещаха с думите: "Панкините деца идат!", и ни отрупваха с орехи, ябълки, пари и бонбони. А. Михайлов, ДШ, 24. Не, тя не искаше този мил Орфей, този вълшебен музикант, този красив и кротък младеж да ги остави. Тя ще го отрупа с подаръци, каквито още никой не е получавал, но ще го задържи в столицата. Г. Караславов, Избр. съч V, 284.

4. В съчет. с предл. с и същ. (в мн.) въпроси, предложения, шеги, идеи и под. Отправям към някого това, което означава съществителното; обсипвам, засипвам. — Къде по това време? Защо си идвала? У кого си ходила? — Марина я отрупа с въпроси. Г. Караславов, ОХ II, 613. Иванка вървеше с майка си, която триеше сълзите си с едната ръка, а с другата притискаше Норето до гърдите си, като не преставаше да отрупва дъщеря си със съвети и заръки. П. Здравков, НД, 112. Славов е прав: да, той е чиновник и завижда на тоя здрав, жизнен старец, който самодоволно се усмихва в сивата си брадичка и непрестанно го отрупва с шеги и закачки. Х. Русев, ПЗ, 118-119. Никой от певците на любовта — .. — досега не е имал щастие да бъде отрупан с такива комплименти. П. П. Славейков, Събр. съч VII, 117.

5. Прен. В съчет. с предл. с и същ. внимание, грижи и под. Проявявам към някого някакво отношение, изразено чрез съществителното; обграждам. Отрупаха го с внимание и грижи. То [момчето] беше на върха на щастието си. К. Калчев, ЖП, 367. При Гурковото появяване в долината на Тунджа и в старозагорската равнина, селата се дигаха цели да посрещат с триумф гостите, гощаваха ги, отрупваха ги с нежности. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 157. отрупвам се, отрупам се страд., възвр. и взаим. Софрата бързо се отрупва с мек бял пшеничен хляб, печен в кооперативната фурна, със свински луканки. Г. Караславов, Избр. съч III, 233. Спокойни най-напреж, а после разярени, / едни се други те отрупваха с укор — / и почнатия тих изпървом разговор / от миг на миг след туй по-лих и буен става. П. П. Славейков, КП ч. III, 31.

ОТРУ̀ПВАМ СЕ несв.; отру̀пам се св., непрех. С предл. с. Покривам се обилно по цялата си повърхност с нещо. Дойде пролетта. Клоните на бадема се отрупаха с цветове и къщичката се губеше сред тях като в розово облаче. П. Славински, МСК, 83. Тук има ябълки и круши, / .. / До пояс в снега се гушат. / За студ не са и чули. / Защото аз за тях се трудя — / на топличко да спят, / та като дойде пролет чудна, / да се отрупат с цвят. М. Лъкатник, ВП, 84. Когато завали през зимата и къщи, и дървета, и коли, се отрупват със сняг.