ОТРЯД —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЯ̀Д м. Отред. При Банката един отряд кавалеристи изтопурква и заповядва на тълпата да очисти улицата. Ив. Вазов, Съч. Х, 67. Когато отрядът на генерал Гурко се втурва самонадеяно отвъд Балкана и, без победа, победоносно завзе Стара Загора, Славейков за няколко дни се чувствува като замаян. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 98. Рано тая сутрин, по пътя за Одрин, е била изпратена една дружина и една батарея от нашата бригада в рекогносцировъчен отряд. Й. Йовков, Разк. II, 132. Българите били на десния бряг на Искъра,.. След това българите се отдръпват на левия бряг и тук цар Шишман със своя отряд се втурнал към лагера на турците. В. Миков, БР, 1930-1931, кн. 7, 237. Германските войски, които командували херцози, състояли из отделни отряди или дружини. Г. Йошев, КВИ (превод), 141. Пионерски отряд. Доброволен отряд. Партизански отряд.

◊ Доброволен отряд <на трудещите се>. Остар. По време на социализма — обществена организация, съществувала от 1960 до 1991 г., която е действала съвместно с държавните органи за осигуряване на обществения ред, безопасността на движението по пътищата и за борба с противообществените прояви. Молеров беше началникът на кварталните доброволни отряди. Ч. Шинов, Ст, 1968, бр. 1175, 2.

— От рус. отря̀д.