ОТРЯДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЯ̀ДНИК, мн. ‑ци, м. Остар. По времето на социализма — сътрудник, член на Доброволен отряд на трудещите се. Някъде към гара Яна от навес за пътници изскочи отрядник с лента на ръката и го спря. Студена пот изби по челото на Блажев. Й. Попов, СЛ, 111. Щом Дорчо спреше пред бившата пивница, каруцарят се принуди да слиза попрежному от колата, да влиза в щаба и да моли отрядниците за една малко странна услуга. Тонич, ГЗМ, 33.