ОТРЯЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЯ̀ЗАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отрежа като прил. За коса, прическа — която е подстригана късо, не е много дълга; подстриган. Тя беше облечена небрежно, носеше отрязана коса и очила. Ив. Вазов, Съч. ХI, 156. Марин се загледа в портрета. Момичето беше с отрязани коси, сухо и не особено красиво. Кр. Велков, СБ, 27. Като видя , че влиза Ванко, Бистра стана и почна да приглажда неподредените си отрязани коси. М. Грубешлиева, ПИУ, 100.