ОТСА̀М

ОТСА̀М нареч. и предл. I. Нареч. 1. На тази страна, където се намира говорещото лице, която е по-близо до него. Противоп. отвъд, оттатък, оттам. Трябваше да се прехвърли някой през зида, за да вземе отвътре стълбата и да я подаде отсам за другите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 26. Отсам, право над главата ми, стърчеха грамадните жълтеникави скали. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 21. Реши [Стоян] да повика майстори ‑.., да иззидат отсам стена. Д. Талев, ЖС, 95. По-отсам някой притваря врати и бърза да се прибере вкъщи. П. Тодоров, И I, 115. Пред очите му се откри целият Исьоренски чифлик. Той и по-рано беше го виждал, но от другата страна, откъм границата. Отсам, както го гледаше сега, чифликът имаше съвсем друг вид. Й. Йовков, ЧКГ, 52. Отсам и оттатък наредени дами с букети. Ал. Константинов, БГ, 33. Отсам беше селото, бейските чифлици, нивите, полето и — господарят, човекът. А отвъд лежеше зелената гора. Г. Райчев, В, 4.

2. Откъм страната, която е по-близо до говорещия, откъм предната страна на нещо. Противоп. оттатък. Стрина Радовица се върна, зе пак писмото,.. гледа го отсам, гледа го оттатък, като че иска да го прочете. Т. Влайков, Съч. II, 150. А майката на Янко ту плачеше, ту се смееше, въртеше го в ръцете си, обръщаше го ту отсам, ту оттам, сякаш не можеше да повярва, че синът ѝ се е върнал цял-целеничък, че нищо не му липсва. Ем. Коралов, ДП, 170. Палазов не виждаше огледалото, но виждаше как жената се понавежда, занича ту отсам, ту оттатък, за да се види по-добре. Й. Йовков, ВАХ, 41.

II. Предл. За означаване на място, което е пред нещо, означено от съществително, и откъм страната на говорещото лице. Про‑

тивоп. отвъд, оттатък. Въз прелестната смарагдова полянка, отсам разкошната елова княжевска гора, дружината ни — .., продължаваше да се наслаждава от възхитителната гледка въз Княжево. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 27. Преминахме ние отсам Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 102. В онази ранна утрин Нона беше спряла отсам плета, държеше се с две ръце за прътите, разтърсвана от спазми в стомаха. Г. Райчев, ЗК, 106. Ударите при портата бяха заменени с изстрели .. някой се търкулна с вик по керемидите на яхъра; тупна тежко, неподвижно отсам стряхата. Г. Стоев, Зав., 70. Великовото село беше на три-четири километра отсам чифлика. Й. Йовков, АМГ, 56. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли,.. Или на оня чуден мост с покрив. К. Константинов, ППГ, 301. Чуваше се и как подрусква кабриолетът отсам завоя, където коловозът е най-разровен. Т. Харманджиев, КЕД, 187.

◊ Отсам-оттам; отсам-оттатък. Разг. От различни места или от различни страни; оттук-оттам. Сам Йордан хареса работата си, огледа желязото отсам-оттатък. Й. Йовков, Ж 1945, 82. И дядо Либен имал пълно право да го погледа отсам-оттатък и да си помисли: "Я гледай ти какъв е тоя мях". Л. Каравелов, Съч. II, 55. Късайки отсам-оттатък росната трева, овцете се спреварят нагоре. П. Тодоров, И I, 6.

— Друга (остар.) форма: отсѐм.

Списък на думите по буква