ОТСАМШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСА̀МШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Остар. Отсамен. Букурещ, гдето имаше уж централен революционен комитет, към който бяха обърнати очите на всеки отсамшен българин, почти не съществуваше. З. Стоянов, ХБ, 217. Нейната бяла рокля се развяваше, скривана мигновено от дънерите отсамшни. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 26. Тия островчета са били пусти;.. Русите бяха се наместили на тях и гласът на руский солдатин се разнасяше надалеч покрай Дунав и наумяваше на отсамшната страна, че съседството не е до там приятно. Т. Икономов, ЧПГ, 73-74.