ОТСВИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТСВЍРВАМ, ‑аш, отсвѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Непрех. Свиря, повтарям вече изсвирена мелодия, обикн. при изпълнение на народна музика. И ето, започва сватбата .. Гайдата отсвирва тъжно, тъжно, сякаш говори за раздялата на леля с нашия дом. И. Петров, ЛСГ, 22-23. Засвири с менни [медни] кавали. / Чуди се Станьо, мая са, / дали му кавал отсвирва, / дали му мома отпява, / от тези силни седянки, / или му ягне отблява / от голямата сюрия. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 55.
2. Прех. Свиря, обикн. на тържество, докрай, колкото е необходимо. — Гайдуницата да писука, да пее и нарежда като мома в хорото. Да свириш на моми и момци и колкото косми по главата ти, толкова сватби да отсвириш! Н. Попфилипов, БД, 59. Брата му стега виолка / сватбата да му отсвири, / сестра му кити три китки / дома ѝ [на Ненка] да ги запратат. Нар. пес., СбВСтТ, 552. Бонка си Шанко повика / Бонкина сватба да отсвири. / Шанко се бело премени, / запаса пояс до гърди. Нар. пес., СбВСтТ, 704.
3. Непрех. Преставам, свършвам да свиря. Забравяме времето — фабричните свирки свиреха и отсвирваха, обедният влак профуча, без да му обърнем внимание. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 90. отсвирвам се, отсвиря се. Страд. от отсвирвам във 2 знач.