ОТСЕБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЀБВАМ, ‑аш, несв.; отсѐбя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Отделям, отдръпвам, раздалечавам нещо от някъде, от нещо, от някакво място. Да отсебим кревата от стената, че е влажна. △ Отсебих сандъка от преградата да минава котката. // За врата и под. — отварям, открехвам малко. Вратата беше отсебена и, въпреки усилията на председателя, остана два-три пръста непритворена и, следователно, невъзможно да бъде заключена. Елин Пелин, Съч. IV, 143.

2. Избавям се, отървавам се, откачам се от някого (Н. Геров, РБЯ). отсебвам се, отсебя се страд.

ОТСЀБВАМ СЕ несв.; отсѐбя се св., непрех. Диал. Отделям се, отдръпвам се, раздалечавам се от нещо. Колите със зажаднелия впрегнат добитък изскърцваха,.., ритлите се отсебваха и удряха една в друга. Ал. Гетман и др., СБ, 228. Долната челюст на чудесния екземпляр се отсеби и увисна още повече. Елин Пелин, Съч. IV, 114. В оловно-цинковите забои има редица неудобства. Първо,.., вземе някоя бучка (..) та се отсеби от свода и мери, мери, че улучи някоя глава. Ст, 1964, бр. 938, 2.