ОТСЕГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЕГА̀ нареч. От момента, в който се говори, в посока към бъдещето; занапред. Тя се е много натеглила и натърпяла досега. Дано види барем отсега и тя с чедото си рахат и разслаб! Т. Влайков, Съч. II, 21. Старата я помилва по лицето просълзена: — Сбогом, Гуне. Пък да слушаш госпожата. Отсега тя ти е като майка. Г. Райчев, ЗК, 139. — Облечи антерията отсега, защото по-късно ще стане студено, а тогава не бива да мърдаш. Ем. Станев, ЯГ, 17. ^● Отсега нататък. Милкана: — Живко, разбери... съжали... не ме убивай... За умрял те мислех... за умряла ти мисли мене отсега нататък... Иди си. Р. Стоянов, М, 66. Галчев взе да крои в ума си как ще се нареди и какви книги ще прочете, докато живее в уединението, което отсега нататък щеше да си наложи. Й. Йовков, ЧКГ, 37. Стана ясно, че каквото ще бъде, занапред ще бъде, че всъщност усилното ще е отсега нататък. Л. Стоянов, Б, 103.