ОТСЕДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТСЕДЯ̀ВАМ СИ, ‑аш си, несв.; отседя̀ си, ‑ѝш си, мин. св. ‑я̀х си, прич. мин. св. деят. отседя̀л си, ‑а си, ‑о си, мн. отседѐли си, св., непрех. Седя до насита, седя, колкото ми се седи. — У тоя палешникар не давам моя щерка, та що сака да е. Нека си отседи мома. Кр. Григоров, ПЧ, 19.