ОТСЕНЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЀНЧИЦА ж. Умал. от отсенка и отсянка. Още като го видя, Манолица го прониза с остър, тревожен поглед, който опипваше всички промени на лицето му и се мъчеше да проникне и в мисълта му .. — А Костадинчо? — загледа го тя внимателно, за да не изтърве нито една отсенчица по лицето и очите му. Г. Караславов, Избр. съч V, 211. Примикюрът почтително се надвеси до облегалото на трона и изслуша с напрегнато внимание няколкото думи. После се изправи и рече твърдо, с малка отсенчица на недоверие: — Ханос ивигос мисли, че между България и Византия може да съществува траен, ненарушаван мир? Й. Вълчев, СКН, 428.