ОТСЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отсеня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Откривам нещо, което съм закривал, засенчвал, на което съм правил сянка; отсенчвам. Голям куршумен облак отсени слънцето. Елин Пелин, Съч. III, 143.

2. Прен. Правя нещо да изпъкне, да се открои, да се очертае по-ясно; разкривам, подчертавам. Дори хлътналите страни, които отсеняваха заострените скули, дори черната брада, замръзнала в смолист водопад, и косата, спусната в две строги, прави черти край лицето — дори те сякаш се подчиняваха на непреклонната и упорита воля. А. Дончев, СВС, 150. Свободният стих наистина дава широки възможности на поета, позволява му да отсени ритмически всяка фраза, да намери най-вярното инто‑

национно ударение. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1. Будевска разказва, че.. в устрема на по-особено вдъхновение ѝ се е сторвало, че играният момент би спечелил, ако го отсени по-другояче. Ст. Грудев, АБ, 140. Туй отличие на двете славенски ветви и техните подразделения повече и повече заличавало в течението на историческия живот на племената, който живот ги е турял в различни условия,.., и с туй еще по-силно отсенил първоначалните племенни видоизменения. Т. Шишков, ИБН, 29.

3. Прен. Представям, изобразявам нещо или някого с всичките му сложни или едва забележими подробности, с цялото му богатство от характеристики; нюансирам. Такава е широката емоционална панорама в творчеството на Владимир Голев,.., експресивни пейзажи, оптимистични тонове и меланхолични усещания. Те всички отсеняват палитрата му. Ив. Спасов, БС, 45. Изпълнението на Емилия Георгиева се наложи със своята изрядност и сериозност и с умението ѝ да отсенява до тънки подробности звуковата и чувствена стихия, разлята в партитурата на изнесеното от нея. БНТ, 1941, бр. 217, 4. Много умело той [Чолаков] използува светлосянката, чрез която отсенява и внася извънредно тънки нюанси в общия сложен тон на произведението. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. отсенявам се, отсеня се страд.