ОТСЕНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЀНЯМ, ‑яш, несв. (остар.); отсеня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отсенявам. Тя е към 26-годишна възраст, в къщна роба тъмен цвят, който още по-добре отсеня бледното ѝ лице. Ив. Кирилов, Ж, 5. Талантът на Будевска беше сложен като съществото ѝ. Той криеше всичко — и глас, годен да отсеня всички цветове, и хладния умозрителен подстъп на художника, който знае що значи чувство за мярка. Ст. Грудев, АБ, 31. отсеням се, отсеня се страд.