ОТСЕТНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЀТНЕ нареч. След определен момент, за който се говори; след това, по-късно; отпосле. Тъкмо тогава някой ще да се е сетил, че още преди Христос равните помежду си имали друга притча — отсетне забранена: за доброто и зло начало в света. В. Мутафчиева, ИКМ, 80. Манолаки имаше една вятърна мелница, тя отсетне се събори. Й. Йовков, ЧКГ, 34. Вместо предишните мъдри, храбри и мощни султани, отсетне се явяват слаби и покварени владетели. Б. Пенев, НБВ, 30. В една от близките нощи падна дъжд, земята изстина и не можеше вече да се спи навън, пък и отсетне все поприваляваше. Ил. Волен, БХ, 67. Старите римляни бяха дали имената на боговете си на всички месеци. Но отсетне дойдоха императорите и всеки поиска да гуди своето име на един месец. Ч, 1875, бр. 11, 526.