ОТСЍПВАМ

ОТСЍПВАМ, ‑аш, несв.; отсѝпя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Сипвам, прехвърлям част от нещо другаде. — Нека почетем, майстори, паметта на кръстника! — .. — Бог да прости и лека му пръст! — .. — Бог да прости! — повтори Атанас, взе бърдука ракия, отсипа глътка на земята,.. (нека първо накваси устни мъртвецът), пийна и подаде на устабашията. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 54. — На — .. — дръж да ти отсипя от моя барут, че е по-сух. О. Василев, ЖБ, 12. Извади от барчето шише коняк, отсипа малко в една чашка и седна пред тъмния екран на телевизора. Й. Попов, ИЖП, 25. Той върви по петите на стария криминален престъпник .., прави му компания в кръчмата, започва да опитва по малко ракия, която той му отсипва. ВН, 1958, бр. 2014, 2. отсипвам се, отсипя се страд.

Списък на думите по буква