ОТСИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЍЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отсичам и от отсичам се. Отсичането на такова дърво, и то от горския, нямаше да мине току-тъй, незабелязано. Н. Хайтов, ШГ, 269. Като гледах как хората се мъчеха с каменните брадви и губеха цели часове за отсичането на една греда, аз си спомних за брадвите, трионите, теслите и гвоздеите на Смит. М. Марчевски, ОТ, 340.