ОТСКОКНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСКО̀КНУВАМ, ‑аш, несв.; отско̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Отскачам; отскоквам. Кърджали, като по неволя, седи на коня, нъ пак като да е закован на седлото, нито един пръст отскокнува от него. Ст. Ботьов, К (превод), 20-21.