ОТСКУ̀БВАМ

ОТСКУ̀БВАМ, ‑аш, несв.; отску̀бна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отску̀бнат, св., прех. 1. Като скубя, изваждам изцяло, откъсвам или изкоренявам от земята растение; изскубвам, изтръгвам. Дойчин престана да говори, отскубна няколко коренчета трева и започна бащински да ги гали между дланите си. К. Петканов, ЗлЗ, 262. Със страшна сила вятърът .. отскубвал дървета, повалял телеграфни стълбове. П. Марков, А (превод), 70. Кръвта ѝ все струеше от хълбока. Отскубнах набързо мъх от канарата, поизбърсах раната, поизчистих я от пръстта. Д. Калфов, С, 7. Една саксийка имах с бяло мушкато от кичестото, отскубнаха го от корен. Чудомир, Избр. пр, 205. Опитаме ли се да отскубнем от земята някое, макар и малко растение, виждаме, че то е прикрепено здраво за почвата. Бтн VI кл, 27. // Издърпвам, изваждам със скубане косъм, перо и под. с корена му. След като Ян Бибиян отскубна трите косъма от брадата на магьосника, последният остана неподвижен на мястото си. Елин Пелин, ЯБ, 140. Видя един бял косъм в едната си вежда, поиска да го отскубне, но каруцата друсаше и му пречеше. Й. Йовков, ПГ, 224. Ако позволиш на мене да ти кацна на рамото, ще отскубна най-хубавото перо от опашката си и ще ти го бодна на шапката. А. Каралийчев, В, 91. Обр. Това, дето ме човъркаше, той ми го отскубна от сърцето и на дланта си го сложи. Ст. Загорчинов, ДП, 104.

2. С дърпане, скубане отделям нещо или част от нещо; откъсвам, изскубвам. Черкезкото село за една нощ опустяло. Тогава вранячани се спуснали — с коли, с торби .. пренесли всичко, що било събирано по околията: .. пироните дори отскубнали, гдето ги намерили. О. Василев, ЖБ, 12-13. — Ща го откасна тоя език, .. И баба Иванка направи такова хищно движение с малката си месеста ръка, че Доша започна полека да се дърпа назад, сякаш се страхуваше, че пръстите на старицата наистина мога да ѝ отскубнат дългия език. М. Гръбчева, ВИН, 335. Той я погледна, срещна шарените ѝ очи и, вместо да вземе цветето, отскубна още няколко стиски сено за телето. К. Петканов, ЗлЗ, 44.

3. Измъквам, издърпвам, освобождавам нещо със сила обикн. от ръцете на някого или от другаде; изтръгвам, изскубвам. Водата забълбука жадно в гърлото му, капитанът се хвърли и отскубна бутилката от ръцете му. П. Вежинов, ДБ, 109. Тя се мъчеше да отскубне ръката си от неговата. Той остави кошницата на земята, хвана и другата ѝ ръка. Ем. Станев, ИК I и II, 180. Изведнъж всред настъпилата тъмнина избликнаха пламъци. Гореше газта на строшената лампа. — Пожар! — изпищя Павлин и отскубна раненото си рамо от ръцете на Стамата. Ст. Дичев, ЗС II, 623-624.

4. Прен. Успявам с насилие, хитрост или под. да накарам някого да каже нещо, обикн. сведение, признание или да се съгласи да даде нещо; изтръгвам, изкопчвам, измъквам. И така се мъчили, и инак се мъчили, не могли да отскубнат друга дума от устата му. Й. Демирев и др., ОС, 66. Защо приказва с него главатарят им? Сигурно не е за черните им очи! Сигурно ще иска да отскубне нещо от него, нещо да го подпита. П. Вежинов, ДБ, 127. Това е повтарял, а после е млъкнал и нито дума не са отскубнали от него. Ст. Даскалов, ЗС, 108. — Но не разбираш ли, че по тоя начин ти нищо няма да спасиш? .. Е, добре, той ще отскубне от нас всичко, което имаме. П. Вежинов, ЗНН, 74-75. отскубвам се, отскубна се страд. Всеки бързаше да се намери на седлото, изправените пики една след друга се отскубваха от земята и в няколко секунди само, като се разсипа в голяма дъга, ескадронът летеше из полето. Й. Йовков, Разк. I, 132.

ОТСКУ̀БВАМ СЕ несв.; отску̀бна се св., непрех. 1. За растение, косъм и др. — излизам, измъквам се със сила навън от нещо, където съм закрепен, вкоренен здраво; измъквам се, изтръгвам се, изскубвам се. Старият сом кихна силно и се дръпна назад. Но наместо да се отскубнат, двете острила на въдицата се забодоха здраво на устната му. Д. Калфов, КР, 9. Ето той се докопва за някакъв корен и, когато да се поеме и да стъпи на по-твърда и по-здрава

почва, коренът се отскубна и той се хързулна назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410.

2. Издърпвам се, измъквам се със сила от някого или нещо, което ме задържа и се освобождавам; изскубвам се, изтръгвам се. Ала когато шестте чифта ръце изведнъж се впиха в него, той потрепера сякаш от погнуса, дръпна се и се отскубна. А. Дончев, ВР, 189. — Пусни ме! — извика обезумялата от уплаха жена, отскубна се от прегръдката му и изхвърча навън. Ст. Марков, ДБ, 113. Орешки се хвърли напред, сграбчи ръката му, но веднага усети как мощното мускулесто тяло се отскубва, как желязната ръка се освобождава. П. Вежинов, НС, 219. Момичето изпищя още по-силно и като се дръпна с неочаквана сила, можа да се отскубне от похитителите си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 53. Той се опита да ме прегърне, но аз се отскубнах и избягах. Ст. Христозова, ДТСВ, 88.

3. Прен. С усилие, хитрост и под. успявам да се освободя от някого или нещо, успявам да избягам отнякъде; отървавам се, изскубвам се. На едно от малките пристанища по Дунава той бе успял да се отскубне от пленническия ешелон. П. Вежинов, НС, 178. Врагът трябва да бъде задържан, докато ядрото на отреда се отскубне от обкръжението. З. Сребров, Избр. разк., 99. За тази дейност е арестуван и изпратен на заточение. Но по пътя успява с хитрост да се отскубне от конвоиращите го заптиета и пешком се добира до дунавския бряг, а оттам — в Русия. Отеч., 1978, кн. 4-5, 17. Тревогата, че остатъците от разбитата чета биха могли някак да се отскубнат, да се спасят — тая тревога беше напразна. Ст. Дичев, ЗС II, 57. Ако иска да провери дали не е следен, той би излязъл много по-рано, за да има достатъчно време да направи проверката си и да се отскубне от преследвача. Б. Райнов, ГН, 116. След малко боят притихна. Няколко низами се отскубнаха живи и хукнаха презглава към голямото турско село в полето. Ив. Гайдаров, ДЧ, 70. // С усилие, с хитрост успявам да изляза от някъде (обикн. от къщи), където ме задържат; измъквам се. Нашите са на операта, без мене. Аз се отскубнах от дома и дойдох да те подиря на училището. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 71. — Тю, проклетник с проклетника му — сърдеше се жената, — малък му е дворът, та все навън гледа да се отскубне. Г. Караславов, ОХ II, 26. Ходеше из стаичката като човек, комуто всяка минута е безкрайно дълга, изгаряше от нетърпение по-скоро да се отскубне от къщи. Ем. Станев, ИК III, 116. Аз дебнех всеки момент да се отскубна от ротната канцелария, .., за да се притичам към Венчето. Д. Калфов, ПЮН, 73-74.

Списък на думите по буква