ОТСЛА̀БВАМ

ОТСЛА̀БВАМ1, ‑аш, несв.; отсла̀бна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Ставам телесно слаб или загубвам част от телесното си тегло. — През войната всичко се яде, моя мила, .. Не се страхувай, няма да напълнееш... По-скоро можеш да отслабнеш. П. Вежинов, ДВ, 191. Стоил отслабна, очите му дълбоко хлътнаха. Й. Йовков, Разк. I, 50. Излезе оттам [от болницата] толкова отслабнала, че дрехите стояха на ременете ѝ като на закачалка. М. Грубешлиева, ПП, 139. — Не ти ли е жал поне за Тина, която е посърнала — .. — Голяма работа! — .. — Отслабнала е с десетина килограма. Д. Кисьов, Щ, 382-383. Председателят се оправдаваше: "Така отслабва добитъкът, като остане зиме само на суха храна". Ил. Волен, МДС, 182. Воловете как са? Да ги храните добре, да не отслабнат много. К. Калчев, ПИЖ, 183.

2. Ставам физически по-слаб или загубвам част от физическата си сила, устойчивостта, издържливостта си; ослабвам — Ти си здрав корен, Никола! Здраво се дръж за земята и не се пущай. Моите ръце отслабнаха вече и скоро пръстта ще избяга през пръстите ми и не ще мога да я задържа. К. Петканов, П, 153. — Не съм вече за никаква работа. Отслабнах, много отслабнах. Краката ми не държат. Главата и тя не държи. А. Каменова, ХГ, 239. Изтощи се тя [Султана], отслабна, та нозете ѝ се люлееха. Д. Талев, ПК, 827. Нея нищо я не болеше. Само една немощ я беше оборила и за една-две седми‑

ци тя съвсем отслабна. Елин Пелин, Съч. III, 126. // За крака, ръце — при силно преживяване, вълнение, преумора и под. изведнъж загубвам силата си; отмалявам, прималявам. Жак знаеше какво ще прочетат и бе сигурен, че е смърт, и дори сам съдията да бе му казал, че не е смърт, пак не би повярвал, но въпреки туй усети, че нозете му отслабват и кръвта нахлува в главата му. Б. Райнов, ДВ, 279. Внезапно вниманието ми се спира на едно име, вглеждам се по-добре и чувствувам как коленете ми отслабват. Л. Стоянов, Х, 104. Матьовият брат — Петко — хукна надолу низ планината. Отслабналите му изведнъж крака се подгъваха. Ст. Сивриев, ПВ, 12. Не го вижда, но тя усеща върху снагата си неговия поглед. Ръцете ѝ отслабват, отпущат се, не могат да свържат двата края на въжето. К. Петканов, Х, 36.

3. Ставам по-слаб, намалявам силата си във връзка с някакво действие или състояние. Едно след друго започнали да избухват въстания на селяни, роби и на бедното градско население. Покорените народи също се борели за свободата си. Големият Арабски халифат бързо започнал да отслабва. Ист. VI кл, 54. Царството, ние знаем, е отслабнало — тези думи селянинът изрече ниско — и отроците са вдигнали глава навсякъде. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 32. Кърджалиите отслабват и се разпадат главно поради несъгласия след смъртта на своите водители, особено след смъртта на Пазвантоглу (1807). Б. Пенев, НБВ, 37.

4. Проявявам се в по-малка степен, намалявам интензивността си. От тая минута боят явно почна да отслабва. Гърмежите ставаха по-редки и по-редки и само понякога ненадейно зачестяваха и пак замлъкваха. Й. Йовков, Разк. II, 161. Мръкна се. Сражението отслабваше. Чуваха се все по-редки и по-редки изстрели. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 289. Горещината навън бе отслабнала и из полето на вълни се донасяха тъжни жътварски песни. Елин Пелин, Съч. I, 27. Слънцето вече отслабна, слезе над Елнъзач. К. Петканов, Св, 115. От лития към флуора постепенно металните свойства отслабват и се засилват металоидните. Хим. VII 1950, 78.// За дъжд, сняг, вятър и др. природни явления — ставам по-слаб, намалявам интензивността си. Дълго мълчаха. Дъждът ту отслабваше, ту се усилваше, чукаше по голите клони на върбите, шепнеше в храстите. А. Гуляшки, ЗВ, 21. Бурята отслабна. Слънцето се показа иззад облаците. С. Ставрев, ТСП, 33. Но трусовете продължават и на следния ден и още по на следния. Постепенно те отслабват. Н. Каралиева, ЯЧ, 138.

5. За глас, шум и под. — звуча, чувам се по-слабо. Добре че се случи тук... дето умря .. Курта. Гласът му отслабваше и сякаш идеше отдалеч. Й. Йовков, СЛ, 192. — Народът наш иска своята правда — продължаваше Райко Вардарски и гласът му не отслабваше, а ставаше негли по-силен, с още по-голяма сила се вливаше в сърцата на тия люде като жив огън. Д. Талев, ПК, 53. Добриният глас затрепери от щастие, отслабна, но Яна я дръпна за ръката, отпусна гърло и я заглуши. К. Петканов, Х, 87. Чуваше се някакъв тътнеж, който ту се усилваше, ту отслабваше или пък заглъхваше изведнъж и после се понасяше с нова сила нагоре по стъпалата. Ал. Бабек, МЕ, 102. Песента отслабва и се губи. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 113.

6. За сетива, памет — загубвам първоначалната си възприемчивост, сила, ставам по-слаб. — Аз, синко, съм стар и болен човек. Очите ми отслабнаха, ушите ми недочуват. С. Славчев, БФ, 268. Ушите му заглушаха и очите му полека-лека отслабваха. Елин Пелин, Съч. III, 84. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката, очите му бяха толкова отслабнали, че свой човек не познаваше на улицата, ако не му се обади. А. Каралийчев, СбЦГМГ, 404. Младо момче си още, пък паметта ти отслабнала, като на 80-годишен старец. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 9.

7. Прен. За чувство, психическо качество, действие и др. — преставам да се проявявам, да се развивам с предишната си сила. След половина час силата на кризиса намаля, защото и най-лютите нравствени страдания отслабват от самата си напрегнатост. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 192. И въпреки строгото решение, с което дойде, почувствува, че волята му да се кара отслабва. К. Манолов, ВХ, 103. И след като Петко я остави краварка, тя за първи път усещаше, че омразата към новата власт отслабва, късат се нишките, които я свързваха с отрицанието и недоволството. Ст. Даскалов, СЛ, 128. Избухнаха сърдити или плачливи гласове от всички страни: — Залъка ни вземате! От глад ще измрем! Децата ни ще погубите! И без това работата ни отслабна. Д. Талев, ПК, 774. Постепенно напъните им от страна на Вощака да стане и се освободи от своя удушвач отслабнаха. Д. Ангелов, ЖС, 673.

ОТСЛА̀БВАМ

ОТСЛА̀БВАМ2, ‑аш, несв.; отсла̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Намалявам силата на нещо, интензивността на някакво качество, действие и под., правя го да стане по-слабо; ослабвам2. Вътрешните размирици и упадъкът на стопанството отслабили военната мощ на Римската империя. Ист. V кл, 1980, 251. Въстанията на селяните и робите, както и дългите войни отслабили египетската държава. Тя постепенно загубила своето могъщество. Ист. V кл, 36. Тоя шумен живот, без да отслаби темпа си, продължава почти цял месец. Й. Йовков, Разк. III, 157. Трясъкът на бомби‑

те се засили на свой ред и отслаби внезапно картечната стрелба. Д. Димов, Т, 606. — Каквото и да става в Русия, ние от техните бъркотии само печелим! — заяви Гроздан. — Печелим! Какво печелим? — .. — Отслабват фронта, а това облекчава Германия — обясни кметът. Г. Караславов, ОХ I, 469. Колоната напредваше без да отслабва хода по дясната страна на шосето. П. Вежинов, ВР, 114.

2. Отпускам нещо стегнато (превръзка, колан, прегръдка); ослабвам2, разхлабвам. Кравата взе да посяга на тревата и го дръпна. Той се изви, отслаби повода и запрестъпя по нея. Ил. Волен, ДД, 100. Вечерта тя прегърна конвулсивно широкия му гръден кош, .. и цялата нощ не помръдна, не отслаби нито за миг прегръдката си. П. Вежинов, ДБ, 132. Сега тънките страни на рибата трептяха толкова бързо, че на пръв поглед изглеждаха неподвижни. Носеше се тежко, като бомбардировач, но той се чувстваше, че ако отслаби пръстите си, тя ще изчезне по-бързо от светкавица. А. Мандаджиев, ОШ, 9. отслабвам се, отслабя се страд. В случай, че кръвоснабдяването е нарушено, превръзката трябва да се отслаби.

ОТСЛА̀БВАМ СЕ несв.; отсла̀бя се св., непрех. Ставам по-малко стегнат, по-отпуснат; отпускам се. Превръзката се е отслабила.

Списък на думите по буква