ОТСЛАБНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЛА̀БНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от отслабна като прил. 1. Който е загубил от теглото си или от физическата си сила. През кълбестия дим той гледаше отслабналото лице на Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 400. По Орханийското шосе се точеха обозни коли, .. Отслабналият добитък вървеше бавно. Кожата, сякаш отлепена от изпъкналите ребра, се плъзгаше ту напред, ту назад. В. Геновска, СГ, 428. Старецът дигна отслабналата си ръка. Ст. Дичев, ЗС I, 86.

2. За сетива, памет и под. — който е загубил първоначалната си възприемчивост, сила. Той се взираше с отслабналите си очи и гледаше на юг. Й. Йовков, Разк. I, 129. Момчето не му отговори, а и отслабналият слух не чу никакъв шум край себе си, освен далечния екот на звънците на каракачанските стада. Й. Радичков, ГП, 59. Отслабнала памет. Отслабнал ум.