ОТСПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСПЍВАМ СИ, ‑аш си, несв.; отспя̀ си, ‑ѝш си, мин. св. ‑а̀х си, св., непрех. Разг. Спя до насита; наспивам се. Като си отспиш утре, да видиш как ще ти премине. П. Тодоров, Събр. пр II, 282. Те си отспаха добре, за да бъдат бодри вечерта, на концерта във Военния клуб. Д. Калфов, Избр. разк., 174. До вчера галената дъщеря / отспиваше си, без да е лентяйка, / а днес сама в студената зора / преваря ранобудна всички вкъщи. Бл. Димитрова, Л, 51.