ОТСРА̀МВАМ

ОТСРА̀МВАМ, ‑аш, несв.; отсра̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Спомагам, съдействам, благоприятствам да бъде избавен някой от срам или неловко положение. — Дошли сте да ми искате блага ракия. Нямам блага ракия. Нямаше кой да ми я приготви.. Нямам ни свекърва, ни майка, за да ме отсрами пред такива като вас. Д. Талев, ЖС, 74. Кадански се спря и изгледа гостите си. Сладката баница все пак донякъде щеше да го отсрами пред тях. К. Петканов, ДЧ, 266. — Овене вакъл и шарен, / наимаш ли са, овене, / кестенджик да ни преведеш, / юнаци да ми отсрамиш? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 34-35. отсрамвам се, отсрамя се страд.

ОТСРА̀МВАМ СЕ несв.; отсра̀мя се св., непрех. Оказвам на някого, обикн. на гост, младоженец, кум, свекър и под., нужното внимание, уважение, представям се добре според обичайните изисквания, за да не се срамувам. — У хазаите ти все ще се намери някое шишенце с гроздова. Нали е къща това, дом? Пазят по някое шишенце, за да се... отсрамват. От приличие. Д. Талев, ГЧ, 282. Отсрамихме се ние пред скъпия гост и му поднесохме не само разкошен букет, но и пъстро чипровско килимче. Св. Минков, БС, 14. Като дойдете друг път,

непременно предварително ще ни се обадите, за да можем, както трябва, да се отсрамим. Д. Кисьов, Щ, 336. Все едно че гости имаме. А пред гости хората се отсрамват. Н. Каралиева, ЯЧ, 93. Ще ти се отсрамя като на кум с ряпа. Погов.

Списък на думите по буква