ОТСРАМЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСРА̀МЯМ, ‑яш, несв.(разг.); отсра̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отсрамвам. отсрамям се, отсрамя се страд.

ОТСРА̀МЯМ СЕ несв.( разг.); отсра̀мя се св., непрех. Отсрамвам се. Пенке ле, мила мамина, / .. / като са свалба [сватба] зададе / честичко да ся покланяш, / отблизо да ся отсрамяш / на свекър и на свекърва. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 33. "Дали ще мойш се отсрами / на седемдесет жетвари." / Грозданка Тодор продума: / "Че аз стана девет годин / как сме се с тебе събрали, / все съм се, либе, отсрамяла / и пак ще да се отсрамя." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 64.