ОТСРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСРЀД предл. 1. За означаване, че нещо се извършва от място, разположено по средата, в средната част на нещо. Дядо Ризо — разбрал, че синът му си дошъл — бързо се прибра отсред село. Ил. Волен, НС, 19. Отсред площада жената размахва към кръчмата някаква илюстрована картичка и вика: — Владко-о! К. Константинов, СЧЗ, 10. — Можеше поне прозореца да отворите... Бързо! Съседът от вход "Г" скочи послушно от стола и се отправи към прозореца, но се върна отсред път, олюлявайки се: — Ами нали вие сама го затворихте? А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 32. Израилтяните вървяха по сухата река докато стигнаха на отсрещния бряг. Тогаз и водите са върнаха в първото си сътояние. А Исус зе дванайсет камъни отсред реката и ги постави там за вечен помен на произшествието, което стана. Н. Михайловски, ССИ (превод), 43.

2. Остар. Измежду (в 1 знач.). Между римляните и сабиняните по повод на туй станала препирня и се решило, щото царът да го избират римляните, но отсред сабиняните. Н. Михайловски, РВИ (превод), 196.