ОТСРЀЩА

ОТСРЀЩА нареч. 1. На страната срещу някого или нещо; насреща, оттатък. Той знаеше, че в такова ветровито време козелът няма да легне от тая страна, където беше самият той, а ще предпочете завета отсреща. Ем. Станев, К, 8. Седят и гледат: отсреща върху хълмовете накацали горички. Д. Габе, Н, 7. В стаята отново стана тъмно, ала веднага след това ярко се открои в тъмнината прозорецът отсреща. Д. Талев, СК, 80. Отсреща по другия рид е липовата гора. П. Тодоров, Събр. пр II, 307. — Навярно тя пътуваше за Лапландия, защото там винаги има сняг и лед. Питай северния елен, който е вързан отсреща. Св. Минков, СЦ (превод), 57. — Той е трябвало да закове автобуса на място, да изчака да преминеш отсреща, щом вижда че имаш намерение да минаваш, и след като се увери, че няма да се връщаш веднага, тогава да продължи бавно и внимателно. Тарас, ТМ, 95.

2. От страната срещу някого или нещо; насреща, оттатък. Ненадейно Иванов съгледа двама конни стражари, че се показваха отсреща. Ив. Вазов, Съч. ХII, 107. Вървях забързал по улицата, когато отсреща ме позова някой. Г. Райчев, Избр. съч. I, 38. Отсреща се зададе мъжът ѝ Кольо с голямо дърво в ръка. Елин Пелин, Съч. II, 152. Погледнат отсреща, от канадския бряг, този водопад изглежда като трептеща маса от къдрави снопове пяна. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Раковски се интересуваше много за народните работи, .. и разпитваше за България ония, които идеха отсреща. Н. Ферманджиев, РХ, 31. Радка за ода [вода] отиде, със пъстри стовни на ръце, / отсреща идат два змея. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 91.

— Друга (остар. и диал.) форма: отсрѐще.

Списък на думите по буква