ОТСРЪБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСРЪ̀БВАМ, ‑аш, несв.; отсръ̀бна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. С предл. от. Сръбвам от нещо; отпивам, отсърбвам. — Хайде, бабичко, да се чукнем! — подаде ѝ той пълната чашка и наведе глава, .. Жена му отсръбна малко от ракията и се намръщи. Т. Харманджиев, КВ, 83. — Капитан, не крути пажалуста параход — пошегува се Марк Аврелия, отсръбна от чашата и ни разказа следующето. Ал. Константинов, БГ, 87.