ОТСТОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТСТОЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; отстоя̀1, ‑оѝш, мин. св. ‑оя̀х, св. 1. Прех. Боря се в защита на нещо от областта на обществения живот (права, идеи, интереси) и не допускам то да бъде отнето, премахнато, накърнено, отхвърлено и под.; защищавам, браня. Ти недей се чуди, ако някога сме били русофоби, а днес русофили, православни или католици.., за нас беше важно да просъществу‑
ваме и отстоим своите интереси. Т. Жечев, БВ, 116. Ето три години вече ние отстояваме клетвата си вътре в стените на Солун и Одрин. Ст. Загорчинов, ДП, 407. Аз също си имам свои идеи и уверявам те, ще ги отстоявам. Ст. Дичев, ЗС II, 361. [Стара планина] помогна на българите да отстоят държавността си, да надвият пресилни врагове. В. Мутафчиева, ИКМ, 27. Напоследък споровете около броя на комплексите се бяха разгорели с нова сила. Но Томов държеше и ще отстоява да бъдат два. Ст. Поптонев, НСС, 223. А горкийт народ, влачен насам, тласкан нататък, не знае какво да прави, за да отстои правата си. П. Р. Славейков, ПХС, 50.
2. Прех. Защищавам, браня от вражеско нападение нещо, обикн. крепост, град, селище, територия и под., като не позволявам нападателят да го завземе. Отношенията между двамата самозванци [Пазвантоглу и Тръстениклиоглу] се нагорещявали с такава скорост, та на Цариград било известно, че Тръстениклиоглу набирал войска от няколко хиляди кърджалии, за да отстои Русе против евентуално нападение на Пазвантоглу. В. Мутафчиева, КВ, 196.
3. Непрех. Не се поддавам, не отстъпвам на физическо въздействие, нападение, натиск и под.; устоявам, удържам, издържам. — Някога галите, за да отстоят на римските легиони, връзвали първите редици на войските си с железни вериги и така прикрепвали живите с убитите. Д. Кисьов, Щ, 219. Защитниците със сетни сили отстояваха на бесните пристъпи. Д. Линков, ЗБ, 60. Хвала на брациговчани, че и при тие обстоятелства, пак са можале да отстоят срещу башибозушките орди цели 16 дена. З. Стоянов, ЗБВ III, 299.
4. Непрех. Прен. Не се поддавам на психическо или нравствено въздействие като запазвам и не допускам да променя нещо, обикн. убеждения, принципи, решение, обещание и др.; устоявам, удържам, издържам. През тези единадесет години той [Паисий] героически отстоявал на не едно изкушение да се върне в топлото официално лоно на църквата. Т. Жечев, БВ, 179. Твърд като камък, той отстояваше срещу изкушенията. Елин Пелин, Съч. IV, 28. И то сами знаеме с какви мъки и неволи можахме да отстояваме досега и да удържаме листа си до 74 броя. НБ, 1877, бр. 74, 288. отстоявам се, отстоя се страд. Дядо Добри, .., баба Вачовица съдържат в характеристиката си най-изпъкващите черти от характера на българския селянин: здрав морал,.., благост — .. и над всичко — твърда преданост .. на надеждите на народа, готовност да се отстояват те и с риск за живота. Г. Константинов, ПР, 119-120.
ОТСТОЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; отстоя̀, ‑оѝш, мин. св. ‑оя̀х, св., непрех. Остар. и диал. Изпълнявам църковна служба, панихида в храм или на гроб на покойник; отслужвам, обстоявам. Домъкне се в съботен ден, .., на гробищата, .., спре се да отстоява на някой гроб. Чудомир, Избр. пр, 191. Поп Богдан дойдяше, та святяше вода, отстояше и благословяше вечерята. Й. Груев, КН 4 (превод), 62. Но дядо поп, който цяла година му [на селянина] е служил и му са е намирал и за живо, и за умряло, който сякоя неделя си е отстоявал в черква, като са е молил богу за здравие и за душевното му спасение, за него, като доде ред да го награди с една кринка жито, ще се намерят хиляди причини и извинения, само и само да го не даде. Ил. Блъсков, ПБ III, 63. отстоявам се, отстоя се страд.
ОТСТОЯ̀ВАМ СЕ несв.; отстоя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Извършвам нещо, някакво действие, ритуал, оказвам на някого внимание и под., обикн. по силата на утвърдена в народния бит традиция. Жените бяха прибулили булката и доведоха младоженците на софрата. И се обърнаха всички към тях. Те застанаха прави да се отстояват на кръстника. ЖД, 1967, кн. 12, 1. — Пак честит, че е в къщата си, при децата си .., има и кой да му затвори очите, и да му се отстои. Ил. Блъсков, ДБ, 55. Знаеш, ти ще си идеш, нъ детенцето ти, ако ти тук не му се отстоиш, ако не идеш две сълзи, две желни прощални думи да кажеш на гробчето му, то ще по тебе да доде. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 47.