ОТСТОЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТОЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отстоявам¹ и от отстоявам се. Влагайки не толкова темперамент, колкото здрав смисъл в мненията си, той [Т. Икономов] е стоял твърде далеч от емигрантския фанатизъм при отстояване на скъпи идеи. М. Арнаудов, БКД, 180. Авторът воюва за отстояване на високото ни човешко призвание в обществото. Ив. Спасов, БС, 99.

ОТСТОЯ̀ВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отстоявам² и от отстоявам се.