ОТСТЪП —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТСТЪП м. 1. Разстояние, на което нещо отстои от някого или нещо назад или навътре. Комбайните се наредиха един до друг, един зад друг, на еднакъв отстъп встрани и назад. Д. Цончев, ЛВ, 234. Едва в етажа стената .. отстъпва силно назад, .., а с отстъпа си създава място за една тераса над лоджията. М. Бичев, АНВ, 48.

2. Остар. Отстъпка, отбив. Каква ли още глупост щеше да нареди Селим хан, дано опази с нови отстъпи и преговори своите смотани низами? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 490. Изчисляват например толкова на сто печалбите и загубите, лихвите, отстъпа, който се прави върху плащането или теглото на стоки. К. Кърджиев, А, 223-224.

3. Индив. Отстъпване, отстъпление. Стои офицер и изтръпнал / подава му [на генерала] някаква тайна повеля. / — Инструкция нова! Каква ли ще бъде? / А! Плана за отстъп... Назад да се върнем? Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 87. Отново патрули безшумно заемат / окопи и нощния отстъп прикриват. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 202-203.