ОТСТЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТСТЪ̀ПВАМ1, ‑аш, несв.; отстъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Отмествам се, отдръпвам се от мястото, на което стоя, като правя една или няколко крачки, обикн. назад или встрани. Изоставеният апостол се улавя за пищова, отстъпва заднишком и се затуля зад едни камънаци. Н. Хайтов, ШГ, 126. Слав мимоходом забеляза уплашения поглед на момчето, което инстинктивно и боязливо отстъпваше леко, едва забележимо назад. Д. Фучеджиев, Р, 94. Сивият [вълк] отстъпи към дъното на пещерата и се опита да привлече мечката към стената, за да може да се измъкне навън. Ем. Станев, ПЕГ, 82. Стоян скочи върху му. Пътникът отстъпи изненадан и приготви тояга да се защищава. К. Петканов, Х, 46. Запалиха мотора, той зашумя силно. Народът отстъпи и направи място. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Събо бързо и грижливо скри разпятието в пазвата си и отстъпи няколко крачки назад до едно дърво. Ст. Загорчинов, ДП, 38.
2. Прен. Отдалечавам се, отмествам се, бивам разположен на по-далечно разстояние от нещо. И нататък, до завоя към Медет и още по-нагоре, чак до пасищата на копривщенските овчари, все още гората отстъпваше надалеко. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Когато морето отстъпва или изсъхва, често пъти от него се отделят заливи. Д. Славчев и др., БМ, 68.
3. За войска, военна част и под. — придвижвам се, изтеглям се назад, изоставям някаква позиция, територия, обикн. вследствие настъпателни действия на противник. — Поручик Димов, какво правите? Защо отстъпвате? — Не мога повече да се задържа, господин майор, натискът е силен. Ив. Мартинов, СНУ, 183. — В случай, че трябва да отстъпите, — беше казал ротният, — ще заемете селото, като го приспособите за отбрана. Й. Йовков, Разк. III, 46. Четири дена държахме града и респектирахме пехотната дружина, но като пристигна товарната артилерия — отстъпихме. Н.
Хайтов, ДР, 188. След като отстъпваха бавно, с боеве, въстаниците дадоха последно сражение при Реката. Д. Фучеджиев, Р, 188. — Обградени сме! Залегни и отстъпвай по посока на гората! — викаше фелдфебелът. Ив. Хаджимарчев, СК, 442.
4. Прен. С предл. пред. Отказвам се от своите намерения, желания и под. при сблъсък с трудности, опасности и др. Щом бе победил смъртта, с живота лесно ще се справи. Но бе много млад, за да отстъпи пред несгодите. К. Петканов, В, 1. Излиза. Баща ѝ я сподиря с мълчалив поглед, с победено бащинско сърце, което отстъпва пред упорития млад живот, устремен към свобода. З. Сребров, Избр. разк., 221.
5. Отказвам се от свое установено мнение, решение, принцип и под. и давам съгласието си за нещо, за което се настоява от някого. Кондарев се питаше дали не сгреши, като отложи сватбата. Беше упорствувал от благоразумие, но сега виждаше, че трябва да отстъпи, докато не е станало късно. Ем. Станев, ИК I и II, 176. — Македонски, Македонски да иде! Бръчков да отстъпи .. — Не ме щете? Отстъпвам! — рече Бръчков. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 57. Селим III предвидливо амнистирал размирните белградски еничари. С това .. показал, че отстъпва от замисъла си да ликвидира еничарството. В. Мутафчиева, КВ, 181. Раца знаеше още от бащината си къща — жената винаги ще отстъпва, за да има мир и сговор. Д. Талев, ПК, 103. Аз не се унижавам като Мохамеда: като не отишла гората при него, той отишел при гората. О не, аз никога няма да отстъпя, да преклоня глава. Ал. Константинов, Съч. I, 311. // Преставам да се придържам към нещо, да бъда верен, нарушавам нещо, обикн. принципи, разбирания или под. Вътрешна сила се изисква, за да бъдеш цял живот чист и светъл човек като своята поезия. Да не отстъпваш никога от своите нравствени принципи. Е. Каранфилов, Б III, 154. Симеон много обичаше тия дълги спорове — .. — и не зарди това, че търсеше или ценеше бог знае колко мнението на близките си, той никога не отстъпваше от своето мнение, а защото изпитваше ненаситна страст да спори. А. Гуляшки, ЗВ, 83. Той [Ботйов] пак е бил последователен, пак не е отстъпвал от своята велика идея да изобличава и да прави да тържествува добродетелта на свободата. З. Стоянов, ХБ, 241. Нютон не отстъпвал от възгледа си за строежа на светлината. Вл. Харалампиев, ПСС, 29.
6. Прен. Измествам се, изтласквам се. — И най-храбрият героизъм у чувствителен и честолюбив човек би отстъпил пред страха от присмех и запетняване името си. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 166. Неговата ловна страст да убива сега беше отстъпила пред усърдието на пазача, който се радваше на числеността и на красотата на животните. Ем. Станев, ПЕГ, 30.
7. Съгласявам се да намаля цената на нещо, за да го продам. Селяните от околните села идеха на пазар.. Някъде се плесваха ръце и се започваше дълъг и опънат пазарлък. Често се намесваха и други отстрани; .. — Е, придай му още нещо де! Ама и ти ще отстъпиш! — Тъй му е ред. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8-9. Митьо избра една връзка дребна риба и започна да се пазари с рибаря. Но рибарят не отстъпваше. П. Здравков, НД, 12. — Ще дадете ли две хиляди сега наведнъж, като държим постановлението? И по сто лева на всяка месечна заплата? .. — Ще търсим, ще намерим, ще дадем. Само че ти ни отстъпи... Като на свои. С хиляда да мине, и по петдесе от месечната. Елин Пелин, Съч. IV, 162-163.
8. Обикн. с предл. по. При сравнение — притежавам в по-малка степен някакво качество от някого или нещо. Намерихме прибежище между хладните стени на грандиозния събор Св. Павел, който по големината си отстъпва само на римския Св. Петър и на миланския събор. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 77. "Подиграва ми се" — помисли Теофил. И защото смяташе, че Кекавмен му отстъпва по знатност и власт, .., обхвана го гняв, желание да смаже Кекавмена. А. Дончев, СВС, 723. По чистия си кристален въздух и хубавите околности Тетевен не остъпва на град Берковица. Й. Радичков и др., ГСП, 86. Асен Разцветников сътрудничеше на "Червен смях", .. и жигосваше реакцията с такива сатирични произведения, които по блясък и остроумие отстъпваха само на хумористичните стихове, написани от ръката на двадесет и три годишния поет Христо Смирненски. А. Каралийчев, С, 205. Градский Отел, .., по разкошност отстъпва само на Амстердамский. С. Бобчев, ПОС (превод), 143. отстъпвам се, отстъпя се безл. Един на баща и майка, пощурели от скръб по измрелите си деца, той се извъди дързък, охранен глезльо. Бе навикнал да му се угажда, да се отстъпва пред всички негови прищевки. Т. Харманджиев, Р, 10. В края на крайщата и да е сгрешил лично той, да се греши е човешко, а още по-човешко е да се прощава и да се отстъпва. Тарас, ТМ, 63.
ОТСТЪ̀ПВАМ СЕ несв.; отстъ̀пя се св., непрех. Остар. 1. Отдалечавам се, отдръпвам се назад от някое място; отстъпвам2. Иван, сиромахът, като чуе думата кобилица, ще вземе да се отстъпва и да се тегли по-назад, ако е повече напредвал в съдружеството на жените. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43. — Ами сега да скочи на чешмата таласъмът — .., и да се хвърли на гърба ти, а аз да побегна, какво ще правиш? — го попита Ганчо на шега. — Стой, жив ли си, не думай такова нещо — каза мливарът и взе да се отстъпва от чешмата, умирам, ти казвам.
Ц. Гинчев, ГК, 99. Той изслуша съвсем обикновено желанията на депутата, после са отстъпи крачки настрана. З. Стоянов, ЗБВ I, 419.
2. Оставям се да бъда победен, подчинявам се пред силата, натиска на някого; давам се. Петър ся биеше храбро, нъ и младото татарче не ся отстъпваше. Ил. Блъсков, ИС, 86.
ОТСТЪ̀ПВАМ2, ‑аш, несв.; отстъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Давам на друг нещо, което ми принадлежи или имам права върху него, за да го ползва или владее. Стефан Богориди отстъпи първия кат на къщата си за българска църква. А. Каралийчев, С, 35. След една година започнах да стажувам във фирмата. Харесваха хората моята работа, но нямаше ваканция. Тогава Ванда предложи да ми отстъпи мястото си — храбра жена! О. Василев, ЖБ, 145. — Ти, гладен, издържаше по цели денонощия и отстъпваше последния си картоф на ранените. Но днес всеки ли е като тебе? Бл. Димитрова, ПКС, 311. Ако искате, можете да ми отстъпите акциите си от завода, а аз ще ви дам срещу тях от новите акции. Х. Русев, ПЗ, 42. Вардарски бе отстъпил стаята си на руските си гости и през тия няколко нощи спеше на чардака. Д. Талев, ПК, 407. Обувките бяха вехти, големи и неудобни, ала нали са подарък от благодетел, взех да ги нося. Натъпках предницата с парцали, за да не ми хлапат, а моите обувки отстъпих на голямото си момче. Й. Попов, БНО, 44.
2. Прен. Сменям се с нещо, заменям се от нещо. Там, над баира, небето багревееше. Дрезгавината бързо отстъпваше място на леко пристъпяща светлина. Д. Немиров, Б, 93. Зоиното коварство .. все още гореше в сърцето му, но след разпита тая мъка отстъпи мястото си на новите тревоги и нямаше защо да се ходи в природата. Ем. Станев, ИК I и II, 392. Постепенно шеговитите мисли отстъпиха място на отговорността. К. Видински, НСП, 22. Светлините на залеза отстъпваха .. на вечерния здрач. Д. Димов, Т, 338.
3. Като се изтеглям, предавам във владение на друга държава селище, територия и под. — Хубаво си оплете кошницата цар Александър. Осем крепости сте му отстъпили, ама осемдесет войника ако ви изпрати и на това сполай кажете. Ст. Загорчинов, ДП, 353. Турците отстъпваха Мустафа паша, Мезек, Левке, Михали, Хаскьой. Д. Яръмов, БП, 202. С Крайовския договор Румъния отстъпи Южна Добруджа на България.
4. Рядко. Освобождавам нещо, което съм настъпил, като вдигам крака си, стъпалото си от него. Противоп. настъпвам. Не виждаш ли, че си настъпил покривката? Отстъпи я. △ Настъпил си полата ми, та я отстъпи. Н. Геров, РБЯ III, 427. отстъпвам се, отстъпя се страд. На следующата станция в нашия вагон влязоха още няколко пътника и трябваше да им се отстъпят лишните места. Ал. Константинов, БГ, 77. Днес, когато Европа обръща внимание на нас, и става дума за нашето [на българите] освобождение, те [гърците] пак въстават и дигат небето и земята, за да са не отстъпват на българите особни правдини. НБ, 1876, бр. 54, 209.