ОТСТЪПЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Отстъпник, предател. От Калкута явяват, че англичани са отнели Делхи и че са избиени 30 000 отстъпители. БДн, 1857, бр. 6, 23.