ОТСТЪПИТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТЪПЍТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Остар. Книж. Отстъпничество, предателство. Вси англичански листове чекали са само на известие дали е паднал Делхи, .. Да е паднал, они би вси рекли, че индийска буна е потъпкана, понеже Делхи е огнище тамошнаго отстъпителства. БДн, 1857, бр. 5, 20. В южния предели Египта появили ся са кървава отстъпителства и главний управител над Сенаар и Судан убит е както ся говори. БДн, 1857, бр. 2, 6.