ОТСТЪПЛЀНИЕ

ОТСТЪПЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Оттегляне на войски от заети позиции или територии, обикн. поради невъзможност за спиране настъпването на противник; отстъпване1. Притивоп. настъпление. — Четири часа се бихме в самия град.. Даде се команда за отстъпление. Д. Талев, ПК, 687. Тази височина, която прикриваше пътищата за отстъпление на бягащите германски колони, беше важна. Д. Кисьов, Щ, 281. Бяхме на позиция при завоя на река Черна.. Следваха поред няколко жестоки настъпления и отстъпления под непрекъснатия, разрушителен, нагорещен дъжд от гранати и куршуми. П. Михайлов, ПЗ, 154. Беше настъпило това, което най-много плашеше поручик Дончев. Отстъплението се бе превърнало в паническо бягство. Ив. Мартинов, ДТ, 99. Наполеон ся решил да отстъпи от Русия. Но колко ужасно било това отстъпление за французите. В октомврия навалял твърде голям сняг. Г. Йошев, КВИ (превод), 335.

2. Отклонение от нещо, обикн. от основната тема на изложение, текст. Как и где са убили Каблешков, кой уби даскал Найдена — нека читателите прочетат по-надолу, а сега ми позволят две думи отстъпление да ги запозная със знаменития самоубиец. З. Стоянов, ЗБВ III, 101. Каравелов не описва само в своите повести, а поучава.. Оттам у него тия постоянни отстъпления от описуемия предмет, тия дълги и много пъти тривиални разсъждения. К. Величков, ПССъч. VIII, 54. В лирически отстъпления, по примера на своя учител Гогол, Каравелов изповядва своята гореща любов към отечеството си. С, 1954, кн. 3, 124. И други отстъпления от програмата забелязах: щяхме да приказваме повече за литература, но за нея само минутно се спряхме. Ив. Вазов, Съч. IХ, 175.

Списък на думите по буква