ОТСТЪПНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТЪ̀ПНИК, мн. ‑ци, м. Неодобр. Мъж, който е изменил на своята вяра, идеи, убеждения и под., който се е отрекъл от тях. Разпъващата, разкъсващата драма на отстъпника превръщаше всичките му сили в неукротима, свирепа злоба към своите еднокръвни братя, на които бе изменил. Д. Талев, ГЧ, 443. Вие сте българи, да ви убие господ, българи отстъпници от прадядовата си вяра — потурнаци. Ц. Гинчев, ГК, 386. ‑"Няма ли, казва той [хусарът], тогава ще ви изгоря душицата, селяни-мечкодавци, богомили такива, отстъпници, дето на кръста се смеете и иконите да целувате се гнусите". Ст. Загорчинов, ДП, 76. Забележителен е и тоя факт, че колкото други лица от нашето черно духовенство са заслужили на народа, сичките са биле отстъпници и донякъде безбожници даже. З. Стоянов, ЗБВ I, 109.