ОТСТЪПЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТЪПЧЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е склонен да прави отстъпки (в 1 знач.), да приема това, което смятат или за което настояват други. Ти си вече такъв добър, такъв отстъпчив, Симо, — ти си съгласен с всичко, каквото аз кажа или пожелая. Г.

Райчев, Избр. съч. I, 48. Женски писък прониза нощта и веднага утихна. Джалил ага тутакси разбра с какви хора има работа и се показа много отстъпчив. Без да се моли отиде, донесе пълна кесия с жълтици и я подаде на Богдана. К. Петканов, Х, 202. Иван беше и така добър и отстъпчив, но Еньовото смирение учуди всички. Елин Пелин, Съч. III, 98.