ОТСТЪ̀ПЯМ

ОТСТЪ̀ПЯМ1, ‑яш, несв. (остар.); отстъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Отстъпвам1. Когато Младен отстъпяше с кравата, дядо Милко, както стоеше и го гледаше, се сепна и извика по него: — Я виж, ние пък забравихме! Ами името ѝ бе, Младене, как ѝ беше името? Ил. Волен, ДД, 101. Французите отстъпяха. Всички в село бяха се спотаили зад затворените прозорци и врати. Й. Йовков, Разк. I, 212-213. Днес сичкият свят цени само оние преводи, които са изпълнени добросовестно, т.е. които не отстъпят от оригинала. Знан., 1875, бр. 19, 304.

ОТСТЪ̀ПЯМ

ОТСТЪ̀ПЯМ2, ‑яш, несв. (остар.); отстъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отстъпвам2. — Искам кучето от началника. — Прекрасно. А господин началникът дава ли го? — Дава го. Може би не му е тъй приятно това... — Не, напротив, — възрази началникът. — Аз... с удоволствие го отстъпям. Н. Попфилипов, РЛ, 150-151. Речта му бликаше от непосредствен хумор, .. Сякаш затвореният, нелюдимият Йовков се отделяше и отстъпяше място на впечатлителния, на разговорливия Йовков. Н. Лилиев, Съч. III, 26. Още веднъж той [Каравелов] става министър-председател, но скоро отстъпя своя пост на своя министър на вътрешните дела Данева, който продължава посочената от него политика. Пряп., 1903, бр. 89, 3. Да ви не е грижа за тях [парите], те са на здраво място, аз отговарям за това. Изберете само: или ми отстъпяте Марийка, или губите касата. М. Балабанов, С (побълг.), 164. отстъпям се, отстъпя се страд.

Списък на думите по буква