ОТСУ̀ТРА

ОТСУ̀ТРА нареч. Остар. и диал. Тази сутрин; сутринта, отзарана. На разход ли е отишла [графинята]? — Не, господине, но отсутра, като прие едно писмо твърде важно, тръгна тутакси с железницата. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 60. Отсутра тате стана рано и рано, та ни сабуди и ни каза, че днес ще идем да берем грозде. Д. Манчев, БЕ II, 114. "Баща ми.., той умре отсутра... тоз гаджал / там, онзи — хвърли го тъй както бе умрял / на одъра... да — там го хвърли през прозора. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 268. — Маргица ѝ снощи юмрала, / снощи юмрала, отсутра сме я погребали. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 542.

Списък на думите по буква