ОТСУ̀ТРЕ нареч. Диал. Тази сутрин, сутринта; отсутра. Кога дойде царо на углава, / .. / постели ми, мамо, на широко, / .. / запали тия жъти свещи, / па ми изви тия танки гласе: / Снощи Мара жива замръкнала, / отсутре е мрътва осъмнала!" Нар. пес., СбНУ ХLV, 359.