ОТСЪЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЪ̀ЖДАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отсъждам и от отсъждам се. Правеха лошо впечатление опитите за пристрастно отсъждане на резултати както от страна на нашите, така и от страна на някои румънски [спортни] съдии. ОФ, 1950, бр. 1813, 4. Тук се ловят отлични хора, просто невинни, ..; от тях някои си са вече посечени скришно, без отсъждане. НБ, 1976, бр. 5, 19.