ОТСЪ̀РДВАМ

ОТСЪ̀РДВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отсъ̀рдя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Преставам, спирам да се сърдя, минава ми сръднята. Но ето, тази вечер тича да я види и да ѝ разкаже всичко. Дотогава тя пак може да му се сърди, но нека се сърди. Ще се сърди и като иде при нея, ще се отсърди. Г. Караславов, С, 53. — Трябва да ви се извиня. Бях невъзможна. Нали ще ми простите? .. Хайде, отсърдете ми се и да изпушим по една цигара в "Паметника". А. Мандаджиев, БЦР, 78. Ако са е разсърдил, той ще са и отсърди. П. Р. Славейков, БП I, 23.

Списък на думите по буква