ОТТАМО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТА̀МО нареч. Остар. и диал. Оттам; оттаме. Требова непременно да пратите писмото ви в Беч, та оттамо да го дадат на пощата. АНГ I, 79. Отдека не се надееш, оттамо те огрева. П. Р. Славейков, БП II, 21. Отвън черковната ограда, цяла гмеж / врази натрупана, подзела бе гърмеж / оттамо изотзад върху борците в двора. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 257.