ОТТА̀ТЪК

ОТТА̀ТЪК нареч. и предл. I. Нареч. 1. На място, което се намира през нещо, на противоположната страна по отношение на тази, където е говорещето лице в момента на говоренето или в друг, отминал момент; отвъд. Противоп. отсам. Оттатък, през реката, се издигаха високите бели сипеи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 82. — А да знаете тука някъде къщата на Стева Петрович? .. — Ей я оттатък, зад джамията. Ст. Дичев, ЗС I, 558. Откъм съдебната палата мърдаха в полусянката безформени, увити в черги фигури.. Оттатък, на ъгъла стоеше облегнат стражар в кожух, с възпалени от безсъние очи. К. Константинов, ПНП, 34-35. — Луди-млади, боже, луди-млади!.. Какво да им кажеш, как да ги възпреш! Вода: заприщи я отсам — тя оттатък ще избие. Ц. Церковски, ТЗ, 16. След като Сашо си отиде, той се свърза със Спасов. Макар да беше още началото на деня, оттатък се обади слаб, уморен недружелюбен глас — кой е? — На телефона е Урумов. П. Вежинов, НБК, 286.

2. В помещение, което се намира от другата страна, през нещо по отношение на това, където е говорещото лице в момента на говоренето. Надникнал бях и в кухнята — и там разтребено.., Калин се досеща, какво мисля. — И тук тя разтреби, — говори той, — и оттатък. Много добро момиче. Й. Йовков, Разк. II, 43. Седнаха и четиримата, а в малката стаичка, като че ли нямаше вече място за други люде.. Сърчарот тихо рече: — Само не викай, моля ти се. Оттатък има други люде, а и улицата е близо. Д. Талев, И, 63. — Защо бягаш? Защо бягаш?.. — крещеше тя. Но господарят беше влязъл вече оттатък и затръшна вратата. Г. Райчев, ЗК, 204. Найден: — Къде е Милкана? Гена: — Тук е, синко, оттатък е. Р. Стоянов, М, 48. — Насреща ще имате хубава гледка, / ще гледате Витоша тук постоянно, / оттатък пък имате млада съседка, / ще слушате всяка нощ вие пиано. Хр. Смирненски, Съч. II, 34.

3. Откъм обратната страна на нещо, откъм страната, която не е обърната към лицето, което говори; оттам. Противоп. отсам, оттук. Палазов не виждаше огледалото, но виждаше как жената се понавежда, занича ту отсам, ту оттатък, за да се види по-добре. Й. Йовков, ВАХ, 41. Стрина Радовица се върна, зе пак писмото, .., гледа го отсам, гледа го оттатък, като че иска да го прочете. Т. Влайков, Съч. II, 150. И сипва Щъркелчо млечице в едно тясно гърненце. Обикаля Лиска отсам, обикаля оттатък, опитва тъй, опитва инак — муцунката ѝ не влиза. Ран Босилек, ВП, 43.

II. Предл. За означаване на място, което е зад нещо, означено от съществително, на срещуположната страна, където се намира или се извършва нещо. Противоп. отсам. Веригово, село оттатък Средна гора, беше също познато Огнянову. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 160. Обикновено отивахме оттатък моста на реката. Кр. Григоров, Р, 152. Пред нас, оттатък високия хълм, бучеше и ехтеше боят. Й. Йовков, Разк. II, 131. Други [иманяри] ходеха да копаят оттатък гробищата, зад старото изоставено Хорѝще, дето се намираше една изоставена колиба. К. Калчев, ПИЖ, 44. Влакът мина през Велес и сега гърмеше в теснините между голите хълмища оттатък града, край самия бряг на Вардара. Д. Талев, ПК, 866. Всичко, което не можело да понася хомота на робството, бяга оттатък Дунава. Ив. Унджиев, ВЛ, 67.

◊ Отсам-оттатък. Разг. От различни места или от различни страни; оттук-оттам. Късайки отсам-оттатък росната трева, овцете се спреварят нагоре. П. Тодоров, И I, 6. Сам Йордан хареса работата си, огледа желязото отсам-оттатък. Й. Йовков, Ж 1945, 82. Ако дип няма вакантни длъжности, можем да поизпъдим отсам-оттатък по някое инженерче от българите и да настаним поданиците на Негово Величество. Ал. Константинов, Съч. I, 61. Оттатък минавам / мина. Разг. За категорично потвърждаване на нещо, за подчертаване, че нещо със сигурност ще се извърши. Попитах Арифа дали тая песен ще върви за гайда. — О-оф! И оттатък минава!... Нашите песни са половината в гайда родени. Н. Хайтов, ШГ, 44. — Пък туй цветя по катедрата, бонбони, тебешир с червена панделка, .. Та латински ли няма да научиш в този рай? ... Оттатък минаваш и пак го научаваш. Ст. Л. Костов, М, 68.

Списък на думите по буква