ОТТА̀ТЪШЕН

ОТТА̀ТЪШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Който се намира оттатък; отвъден. Противоп. отсамен. — Другите минаха ли отвъд, Добрине? — попита пак момъкът, като приседна до задния край и посочи оттатъшния бряг. Ст. Загорчинов, ДП, 456. Докато чакаше нетърпеливо поканените да се съберат в отатъшната стая, Левски прелистваше натрупаните на етажерката вестници. Ст. Дичев, ЗС II, 332. Една лъкатушна пътека се изкачваше до върха и водеше към оттатъшната урва. — Зли дол. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 114.

Списък на думите по буква